Позабравеният звук- кратък, изпълнен с ужас писък- изтръгна Анна от съня й. Не беше го чувала от години; знаеше, че едно-единствено нещо може да накара майка й да изпищи така.Някоя от тях беше влязла в апартамента отново.

С усилие на волята Анна си наложи да стане. Беше й студено и настръхна. Босите й ходила замръзваха върху студения теракот.

       В антрето имаше чифт нейни обувки и тя взе едната, преди да влезе в кухнята. Ярката светлина я накара да примижи. Майка й стоеше в единия ъгъл.Беше пребледняла. Посочи към хладилника.

      Двете си приличаха по много неща, но Анна не беше наследила страха- страхът, който сковаваше красивите, хармонични черти на майка й .Зрялата жена изпитваше безумен,,непреодолим ужас ; беше неспособна да отдели поглед от вратата на хладилника.

       Анна погледна натам и видя изчадието.Пристъпи към него.

Тя изглеждаше толкова крехка и уязвима в огромната мъжка тениска ,с която обичаше да спи- слабо момиче с много светла нежна кожа .Настръхваше в хладната кухня.

      Майка й простена уморено.

-Ани, да си лягаме, утре ще видим какво ще правим...

      Анна не помръдна. Беше напълно концентрирана.

-Върви .-каза тя. Вдигна обувката .

       Беше с тънко токче ,италианска, от качествена кожа –подарък от предишния й приятел. Анна смяташе, че е редно мъжете да се грижат за нея и вярваше, че силата на жената е в слабостта й.

       Но не и тази нощ.Тази нощ се налагаше да се погрижи сама .Пръстите й с идеално поддържан маникюр стиснаха по-удобно оръжието.Приближи се и ледените кристали в очите й просветнаха с хладна омраза .Нищо лично .Посегна с обувката.

       Хлебарката усети раздвижването на въздуха и инстинктивно побягна нагоре на зигзаг. Беше учудващо бърза и избегна удара ; качи се върху хладилника .Отгоре имаше чаши, вази и други дребни предмети.Тя се шмугна между тях и се спотаи в сянката.Анна я изгуби от поглед.

        Младата жена напрегна сетивата си.Може би беше въображение, но й се стори, че долавя драскането на малки остри крачета. Спря се неподвижна и зачака с безкрайното търпение на хищник, който знае точно къде се крие жертвата му.Беше въпрос на време да направи грешка и да излезе..Анна дебнеше.

        Беше 3 през нощта и кварталът беше потънал в тишина.

-Излизай, малката – каза тя.Кадифеният й глас, който имаше магическо въздействие върху бизнес клиентите й, а и върху повечето хора, отекна странно спокойно. Напрежението личеше само в очите й.

       Вече не обръщаше внимание на студа .Деликатното женствено създание беше обхванато от тръпката на преследването .Измина около минута , преди хлебарката да набере смелост и да се раздвижи.

       Гадта мина точно по ръба на хладилника- Анна знаеше, че няма шанс да я убие ,ако не е на плоска повърхност, и изчака. Хлебарката беше грозна , средно голяма и много бърза .Отвратителната животинка не направи впечатление на Анна- беше просто Врагът . Промъкна се зад кристалната ваза.

        Кухнята леко ухаеше на момините сълзи в нея, които Анна беше получила скоро.

“Нежни са като теб”- й беше казал мъжът, който й ги подари,и тя се беше усмихнала на клишето.

      Вдигна неголямата ваза с лявата си ръка .Хлебарката, обляна от ярката светлина, се вцепени за част от секундата.Дали беше способна да изпитва страх? Дали анализираше ситуацията? Усещаше ли, че ще умре?

       Анна нанесе удара с безпогрешен инстинкт на убиец. Чу се глухо тупване и всичко свърши.

       Момичето нямаше желание да гледа какво е направила –знаеше , че трупът е под обувката, и я остави върху хладилника . Не изпитваше удоволствие или съжаление , само лека изненада от собствените си реакции .Беше забравила тази страна на природата си – а може би просто в ежедневието си в бетонната джунгла проявяваше друг вид хладнокръвна жестокост.

       Анна каза на майка си да разчисти и заспа спокойно ,без да мисли повече за малкото среднощно убийство.Последната й мисъл, преди да се унесе, беше да облече белия костюм за деловия обяд на следващия ден.