Тази вечер беше мачът Ливърпул-Милан и шяхме да се събираме при Станчо да го гледаме, да простеем задружно и евентуално да се напием като мотики . Очертаваше се да сме мъжки колектив – подбраните олигофрени и дивата метълка Мира (която е невероятен пич, всички я обичаме, но не можем да я приемем за индивид от женски пол ; веднъж Жоро се понапи и тръгна да я целува- моментално го обявихме за гей). Взех твърдо решение да отида без французойката .Имахме щастлива, хармонична връзка с нея ,но нито ми се търсеше място за паркиране ,нито ми се доставяха трупове по домовете след запоя. Тържествено връчих ключовете от любимото Пежо на баща ми и тръгнах към спирката.
Беше красив пролетен следобед, алармите пеят, абитуриентите броят. Радвах се на махленската идилия, а в едно 3годишно, изстрадало пликче от БИЛЛА беше моят принос за довечера – бутилка червено вино “Шато Полски Тръмбеш” от избата на дядо ми Сандо. Горд съм, че нося името на такъв велик човек.
Правя красив спринт и хващам малкото скапано рейсче 72; изглежда ми невъзможно пълно, но понеже тичах за него, юнашки се напъхах .
Стратегическа грешка.Французойката ме е проклела, че не я изведох,..а и автомивка не е виждала скоро... Но ситуацията в която се вкарах е нечовешки жестока.
72 е малък автобус, в който законите на физиката не важат. По принцип в нашето измерение не е възможно толкова народ да се побере в толкова малко пространство, трябва да има някаква магия. Или автобусът е еластичен... Почвам да съчувствам на консервираните сардели. В следващия момент получавам лека телесна повреда от някаква бойна бабичка, екипирана с бастун.
Сарделите започват да ми съчувстват.
Показвам среден на болката и се потапям в атмосферата на рейса. “Атмосфера” е силно казано, въздух всъщност нема. Но пътувам с интересни екземпляри. Една девойка ,облечена със златна блуза тип Живота ми е попфолк, след 5минутно звънене все пак си вдига GSMа .
-Ами аз съм в таксито и ида !
Смех. Кога ще се научат ,че перхидролът не се пие...
Отпред в автобуса някакъв чичо демонстрира невероятната комбинация Изрязан потник- рошави подмишници, зад мене има стадо работнички на Чистотата .По принцип харесвам жени в униформи, но към тези мургави лели не изпитвам нищо...Замислям се. Дозата кир под ноктите им ,от друга страна ,ме кара да ги уважавам, вършат нещо достойно.
Спирка.Озверяла тълпа щурмува автобуса , сигурен съм, че като сляза, ще бъда доста по-плосък .Качва се субект с яркорозова прилепнала блуза и прическа като на Руши в дъждовен ден , води се мъж по паспорт, но аз не мога да го разбера,.. Какво го е накарало да се барне така? Бедност? Едва ли,като му гледам двукилограмовия ланец... Може да е далтонист.
В следващия момент се сещам че и братчедка ми има почти същата тениска, естествено по-малък размер, братчедката е на 4 годинки и е луда фенка на Барби. Въпреки всичко не мога да толерирам подобни фьешън-изгъзици. И никога нема да си обръсна краката ,кълна се с ръка на метлата на една от хигиенистките !!!
Положението вътре става брутално, всички са страшно изнервени ; аз самият съм си бесен. Тъп съм !!! Сега можех да си карам пежото и да си слушам музика , вместо да се сближавам с хора от различен пол, възраст и етническа принадлежност.
Поне има какво да се гледа. От много интересен ъгъл наблюдавам дядо с оригинално яке Бадидас (как не му е горещо не знам)... хммм и някаква кака с около 4 пиърсинга на лицето и съвсем къса коса,интересно... Каката ми избичи един отровен зелен поглед и направих нещо,което смятах за неосъществимо- обърнах се на другата посока, където гледката не беше толкова вълнуваща – обикновен битов конфликт между незадоволени женоря, който дори не прерасна до бой .
Отново спирка. Очаквам си глътката живителен свеж въздух от вратата. В рейса успява да се качи забележително създание – красота. Слаба мацка , облечена в бяло , която въобще не се връзва с останалата част от интериора, по-скоро е родена да се вози зад затъмнените стъкла на някой мерцедес.Застава точно до мен.Усещам уханието на парфюма й- скъп, женствен, истинско блаженство ,при положение че целия рейс мирише на пот и чесън, и се убеждавам, че тя е ангел. С усилие на волята се въздържах да не заровя лице в косата й.Между другото е кестенява, с червени отблясъци (това го знам от Ани, която има същата, аз лично бих казал, че е ”тъмна” . Ани ме научи и какво представлява прасковеното и сега спокойно мога да заблудя някоя по-наивна мадама, че не съм натурален простак с първично мислене.)
Телефонът й звънна.
-Попаднах в най-най-претъпкания рейс!!!
Явно не го приемаше като края на света, защото се засмя на това, което й отговориха.След това се посмя още малко и отнесе няколко зли погледа –откъде-накъде ще е щастлива на фона на общата мизерия?! Аз я причислих към онези жени, които се смеят много и лесно,без да са пачи .Рядка порода.
Един пробивен тип реши, че точно сега, в началото на задръстването, е точният момент да се премести към вратата; в резултат на сложната маневра се оказах плътно притиснат до прекрасната мома в бяло.Тя беше с гръб към мене и понеже беше висока, фантастичният й задник в стегнат панталон се озова на стратегическо място .
Преди 2 месеца скъсах с гаджето и оттогава не бях докосвал жена.Когато усетих дупето й на малкия Сашо ( повярвайте ми, има и по-лоши варианти, Роската се изразява “плешивия воин”... а Владо си е кръстил члена Борис!!!Откъде-накъде па Борис?!?) ,моментално се възбудих . Бях с къси летни гащи ,т.е. в момента бях подпрял непознатото момиче и нямах никакъв шанс тя да не разбере какво става. Физиономията ми придоби цвета на добре узрял домат – честно казано се учудих, че изобщо е останала някаква кръв да се изчервя. Нямаше как да се мръдна и си стоях там, чувствайки се извратен .През живота ми на няколко пъти ми е било адски неудобно, но май тази ситуация водеше личната ми Топ 5 класация.
Следващата спирка беше на 100 метра, но дотам пътят беше задръстен от всички коли в Софийско .Подготвих се психически за шамар ,..и може би малък скандал на тема сексуално посегателство. А дупето й беше страхотно – стегнато ,с идеална форма ... Отвлякох се. Трябва да измисля подходящо извинение , нещо като “Сори,еректирах”, но да не звучи чак толкова малоумно... Май няма такова.Пробвах да погледна позитивно на нещата- поне ми беше голям...
Мацката ,която със стопроцентова сигурност ме усещаше, се размърда неспокойно . Шаваш на собствена отговорност,помислих си аз. Побъркваше ме ,като се движеше...
Тя обърна глава и ме погледна през рамото си . Налагаше се да кажа нещо.
-Извинявай, но няма как да се мръдна.- прозвуча ми хигиенично тъпо; зачудих се как така не съм още девствен. Вероятно ангелът прочете молбата в сините ми очи (които съдбата ми е дала като компенсация за простотията, примерно) ,защото се усмихна.
-Ерекцията е най-искреният комплимент. Спокойно.-каза тя
Към дълбокото желание да я чукам оттук до последната спирка и обратно (72 има доста дълъг маршрут) се прибави копнеж да я опозная. Явно беше невероятна.
-По този начин се опитвам да ти кажа, че имаш красива душа.-изцепих аз. Избухна в смях.
Най-после стигнахме до спирката и тя слезе. Аз я последвах; знам, че е**нето не е повод за запознанство, но надървянето си е съвсем друго нещо.
-Няма да повярваш ,знам ,че не си и подозирала, но много те харесвам.Ти случайно да си падаш по извратеняци,психари и ексхибиционисти?- имаше много сладка усмивка между другото.
-Само с такива се занимавам. Поуспокои ли се? – мацката ме погледна критично.Личеше си ,че не съм .
-Нямаш си представа какво ми причини .Нали знаеш, че ти си единствената виновна за това, което стана?Не те ли е срам? Имаш блед шанс да изкупиш греха си, ако излезеш с мен примерно утре.
Тактиката ми беше проста като мен самия- да си бъда откровен идеот, т.е. естествен.
-Направо се изчервих под мишниците от срам.- каза тя. Беше прекалено хубаво, за да е истина, и все пак беше факт: момичето беше абсолютна изродка в най-красивия смисъл на думата . Смътно осъзнах, че искам тя да е майка на децата ми и да я направя най-щастливата жена на света ; сега засега ми трябваше телефонът й.
Спрях да се лигавя.
-Съжалявам ,ако съм те притеснил в автобуса и ти благодаря за разбирането.Невероятна си. Искаш ли да пием кафе? –погледнах я сериозно право в очите.Трябваше да се навие.
Нави се и ми даде телефона си ,после си тръгна, а аз се загледах след нея с типичния тъп мъжки поглед ,проследяващ красива жена.
Бях още на спирката. Пристигна втори 72 – абсолютно празен. Бях невероятно щастлив, че се наврях в първия .
Happy end
Хайде, успех и да докладваш, как е минала срещата ;)
добре си живеете сега, пичове - но ... както се казва - така трябва да бъде.
Шегата настрана. Готин стил. Пиши.
Enjoy!
добре дошъл :)
"..Аз я причислих към онези жени, които се смеят много и лесно,без да са пачи .Рядка порода..."
, както и за целия постинг, много ясно. Продължавай в същия дух, и тука в блога, чакаме с нетърпение..
поздрави и усмивки от венерчето :D
